След толкова разяснения около историята на играта нека кажа няколко думи и за графиката и музиката, които представляват парадоксален коктейл от грозно и красиво. Наистина се затрудних при оценяването на тези аспекти на играта. Например интродукцията заслужава пълна шестица, тъй като е невероятно сполучлива и добра както в графично, така и В звуково отношение. Просто пир за окото и слуха, а освен това стилна и нестандартна, което съвсем не е за пренебрегване. Много добри думи могат да се кажат и за останалите Видео-анимации, които са доста равномерно разпределени по четирите игрови CD-тa. В самата игра обаче нещата са меко казано разочароващи. Декорите Винаги изглеждат или размазани, или недовършени, а освен това са убийствено статични. Триизмерните фигури на героите са сравнително добре нарисувани, но пък не се връзват с грозните декори. В битките са използвани нестандартни за PC-то спец. ефекти, които могат направо да ви съберат очите. Музиката на места е направо гениална, но другаде пък е убийствено досадна и дори неприятна. И най-лошото: изобщо няма озвучен говор.

Вярно, че играта и така си е на пет диска, но можеха поне в някои ключови моменти да запишат по някоя реплика. Така нещата изглеждат направо жалки, особено като имаме предвид, че основното
достойнство на тази игра е нейният сюжет, който в най-голяма степен се разкрива от диалозите. Като цяло — шарена история! Предполагам, че playstation-cкaтa версия е далеч по-добра в техническо отношение (поне гр-фично със сигурност), но за жалост такова деградиране е често срещан страничен ефект при РС-конверсиите. Final Fantasy 8 е една от малкото игри, за които скоростта на вашето CD-устройство е много важен фактор за удоволствието от играта. Ако вашият CD-Rom е бавен, чете трудно или пък самите дискове са записани некачествено (което става често при пиратските копия), ще побеснеете от непрестанните накъсвания в музиката и анимациите. Авторите изискват осем-скоростно устройство за нормална игра, но дори при по-съвременните 32х CD-Rom често има дребни проблеми и забавяния.

Final Fantasy 8 спада към семейството на екшън-ориентираните ролеви игри. Някой би казал, че тя прилича например на Septerra Core, но истината всъщност е в другата посока — Septerra Core прилича на Final Fantasy, тъй като авторите (на Septerra) са крали идеи от предишните части на FF на поразия. На самия геймплей няма да се спирам подробно, но си струва да отбележа няколко забележителни момента.

Записването на играта е позволено само на определени места. Много играчи гледат на това като на недостатък, но за мен то си е предимство, тъй като играта става безинтересна, когато човек започне да се записва прекалено често (все пак това си е едва ли не cheat, а никой уважаваш себе си играч не прибягва до такива прийоми). Независимо от това, че играта е екшън ориентирана, авторите са съумели да постигнат много точен баланс между битките и диалозите, без да прекаляват с нито едно от двете (най-лошият спомен, който ми е останал от Septerra Core, са именно непрекъснатите абсолютно безсмислени и несъществени за сюжета мелета). Важен елемент, който не присъства в другите ролеви игри, е т.нар. свързване (junction). Можете да свържете героя си с един или няколко Guardian Forces, като по този начин подобрявате показателите си и придобивате нови умения. След това можете по определен начин да свържете и различните магии, с които разполагате, което отново променя показателите ви (това е съответствие на екипирането на героя с оръжия и броня, което присъства в останалите ролеви игри, но не и във Final Fantasy). Не бива да се плашите от многото възможности за свързване и заплетеността на менютата, с които то се прави — просто използвайте предвидените опции за автоматично свързване с цел подсилване на алтернативно атаката, защитата или магията. Между другото самите Guardian Forces трупат точки опитност, също както героите, и с течение на играта заучават новите способности, които им посочите.

В самата игра са включени множество мини-забавления, пъзели и свежи идеи, като най-голямо впечатление измежду тях прави мистериозната игра с карти. Става въпрос не за блекджек или сварка, а за нещо далеч по-екзотично и приятно за игра, макар и със също толкова хазартно естество. Всяка от въпросните карти е с изображение на някакво чудовище, персонаж или Guardian Force от играта. Освен това има по една цифра на всяка от четирите страни и понякога знак на някой от магическите елементи. Играта с карти се играе по много различни правила в различните части на света на FF, но аз няма да си правя труда да ги описвам поотделно. В крайна сметка всичко се свежда до обръщане на противниковите карти, като накрая играчът-победител има право да вземе една или няколко от картите на загубилия. Играта всъщност е логическа и може да бъде доста интересна, тъй като едва ли прилича на нещо, което сте опитвали досега. Ако се запалите по нея, ще имате възможност да обогатявате колекцията си от карти, играейки с компютърните персонажи, в продължение на цялата игра и дори можете да си направите съревнование с някой приятел за това кой ще събере по-пълна колекция. Все пак не забравяйте, че тази игра няма почти никаква връзка със сюжета на Final Fantasy 8 и е включена по-скоро за разтоварване и създаване на разнообразие, така че изобщо не е задължително да се занимавате с нея.

В крайна сметка мога да ви дам един много мъдър съвет: ако имате възможност да играете Final Fantasy 8 на Playstation, то няма защо да се колебаете, ами веднага се захващайте! PC-версията не е идеална и по-скоро спада към игри за момчета с алтернативни вкусове, които могат да преглътнат несъвършените графика и интерфейс.

Мечтата на всеки ученик в Градината е да стане част от SeeD, но само малцина успяват да се справят с невероятно сложните изпити. Останалите се разпращат в различни военни части навсякъде по света, когато навършат възраст 20 години. Нашият човек Скуал вече се е преборил с теоретичната половина на изпита и сега пред него е същинското изпитание — тестът в реална бойна мисия. И както често се случва по време на сесия, в деня преди изпита нещата тотално се объркват. По време на тренировка Скуал е ранен от колегата си Сайфър. Макар и само повърхностна, раната ще остави грозен белег върху лицето му. Този Сайфър е един напомпан, агресивен и самонадеян тип, който ще ви стане неприятен от самото начало. От своя страна Скуал е затворен в себе си индивид-самотник, който вярва, че няма нужда от други хора в живота и проблемите на всекиго са си лично негови. Няма нужда да ви казвам, че с течение на играта и двамата ще претърпят множество метаморфози и ще се развият и доизградят като образи на главни герои в играта. Да се върнем на тъжната история около изпита на Скуал — той се събужда на другата сутрин в лечебницата на Градината и е неприятно изненадан от факта, че трябва да вземе още един изпит, преди да бъде допуснат до същинското изпитание за членство в SeeD. Този изпит, наречен “огнената пещера”, играе и ролята на самоучител (tutorial), който да ви запознае с основните правила на играта. Други по-маловажни детайли ви се поясняват в най-различни моменти през първите няколко часа игра.

Би трябвало без особени проблеми да се справите с огнената пещера и да достигнете до същинския изпит, където ви чака друга неприятна изненада. Скуал трябва да действа в екип с един русоляв тип на име Зел, към когото изпитва необяснима неприязън (той към кого ли не изпитва неприязън — просто си е свръх асоциален). Зел всъщност е доста симпатичен и динамичен образ, страдащ от детска психика и логорея (не може да спре да плямпа, дори животът му да зависи от това). Но истински неприятната изненада все още предстои — за лидер на групата е определен не друг, а Сайфър, който е еднакво омразен и за двамата си подчинени. Освен това той многократно се е провалял на същия този изпит и е фундаментално неподходящ за лидер, тъй като винаги действа прибързано и безразсъдно. Та значи всички неблагоприятни условия са налице, но все пак нашият герой успява да се справи с изпита и да стане член на SeeD. Зел също успява, но клетият Сайфър отново се проваля и още повече се озлобява спрямо нашия герой. Освен това по време на самия изпит ще се запознаете и с едно девойче на име Сейфи, което също се превръща в SeeD-наемник и играе значителна роля в по-нататъшното развитие на сюжета.

Смятам да спра с историята дотук, макар че все още дори не съм се доближил до същината на събитията в играта. Просто сюжетът е твърде сложен и многопластов, за да бъде описан накратко, пък и съм убеден, че за вас ще е по-приятно да се запознаете с него докато играете, вместо да четете моя преразказ. Само ще спомена, че играта е ужасно дълга (като време за изиграване) и въпреки това едва ли ще ви стане скучна, стига наистина да се запалите по нея. РС-версията се разпространява на пет компакт-диска (четири игрови и един инсталационен), като само за да се справите с първия от тях, ще са ви необходими поне десет часа чисто игрално време.

Нека обясня накратко и какво му е толкова елитното на този спец-корпус SeeD. В света на Final Fantasy магията съществува и научно е обяснена просто като контролиране на потоците енергия. Въпреки това конвенционалните оръжия са се оказали далеч по-полезни и на практика малко хора могат да използват суровата магия в бой. Наемниците от SeeD са специално обучени да контролират т. нар. Guardian Forces – полу-богове и митични чудовища, които могат да управляват колосални количества магическа енергия. Разбира се, освен това SeeD са спецове и във Войната с различни екзотични оръжия (например нашият герой разфасова враговете с gunblade — странна кръстоска между пистолет и меч). SeeD-oвe-те са обучени да действат разделени на малки групи от около трима души и са безспорно най-добрите неутрални професионални наемници. Техните услуги са търсени често както при локални военни конфликти, така и за специални операции, свързани с евакуация на цивилни, противодействие срещу магия и др. Към трета част.

Имало едно Време една сапунена опера. Тя продължавала докато свят светува и участниците в нея, подобно на каубои от Далас, водени от своята пътеводна светлина, демонстрирали дързост и красота до такава степен, че често попадали в спешно отделение. Такива мисли се въртят из главата ми, когато видя игра с цифрата осем в заглавието… А иначе в игрите-сапунки няма нищо лошо, особено в жанра RPG, стига все пак всеки следващ епизод да предлага нещичко ново на играчите. Хитовите серии Ultima и Might and Magic доказват, че потребителят обича да купува игри, предишните части на които познава и че една идея може да бъде изстисквана и префасонирана отново и отново, без това да навреди на репутацията на авторите й. Тези две ролеви сапунки е общоприето да се асоциират с PC, тъй като повечето геймъри ги познават именно от тази платформа и тук те постигат голямата си слава (макар че аз за първи път видях Ultima на осем-битов компютър Правец — втората й част, която се разпространяваше на цели четири дискети). За разлика от тях, сагата Final Fantasy е завоювала своите огромни успехи най-вече на платформа тип Playstation, макар че последните й части се предлагат и във версии за PC. А по отношение на игрите Playstation и PC са две различни вселени!

В това ще се убеди всеки PC-играч, още след първите няколко минути игра на Final Fantasy 8. Сякаш попадате в някакъв нов свят — в никакъв случай не твърдя, че е по-добър, просто по-различен от всичко, което сме свикнали да виждаме на РС-тата. Сякаш авторите хич не са се престарали при конвертирането на играта за персонален компютър, а са предпочели просто да вземат конзолната версия и да ни я поднесат едва ли не едно към едно. А това не е дотам добре, защото са се получили някои очевидни нелепости — например кога за последен път сте играли подобна игра без да ползвате мишка? Е да, ама Playstation-ume си нямат такъв гризач и затова целият интерфейс на играта е предвиден за геймпад или при липса на такъв — за негова клавиатурна емулация. Адски мърлява работа е да се разкарвате по такъв начин из десетките менюта в играта, щракайки с клавиша X за “напред” в менюто и с W за “назад”. Не мога да повярвам, че Squaresoft не са могли да създадат мишков интерфейс, просто явно доста ги е домързяло. Самите менюта също са адски грозни за РС-стандартите, тъй като се състоят почти изцяло от текст със съвсем малко картинки и иконки, и то текст, изписан с най-грозния шрифт, който можете да си представите! Може и да изглежда сносно на телевизионния екран, но на компютърния монитор просто не върви…

И като започнах толкова критично, да не си помислите, че имам намерение да оплювам играта. Точно обратното — Final Fantasy е много добра игра, въпреки тези и някои други недостатъци, които ще посоча по-долу, но ако авторите се бяха постарали малко повече при пренасянето й от Playstation на PC, тя щеше да е съвършена и да измете конкуренцията. За съжаление, както стоят нещата в момента, FF8 изглежда просто различна, но не и идеална.

Все още не съм споменал, че играта е японска и сюжетът й се подчинява на неписаните канони на японската анимация — преплитането на фентъзи и фантастика стил кибер-пънк, магия и високи технологии, развитието на личностите на героите успоредно със сюжета и разбира се — задължителните романтични отклонения. И макар че едва ли ще ви накара да си гризете ноктите от напрежение, историята на FF8 е достатъчно нестандартна и интересна, за да привлече вниманието ви. Както сигурно знаете, в японските анимационни филми мъжките герои са в две разновидности — стокилограмови мускулести грамади с добродушен характер и мършави, високи типове приличащи на мъжката кукла “Барби”. Нашият човек се нарича Скуал (Squall) и е от втория вид.

Той е “ученик” в бойна академия, наречена Градината, която обучава най-елитните спец-части в света — SeeD. Всъщност мястото по-скоро прилича, ако не на детска градина, то поне на някакъв колеж и ми беше доста трудно да повярвам, че тук се обучават командоси, тъй като около две трети от тях са миловидни японски девойчета с къси полички, които хич не изглеждат милитаристично… Инструкторката на Скуал също повече прилича на супермодел, отколкото на спец по бойните изкуства, но външността лъже. Към втора част.